Teen Wolf RPG

Welcome to the Teen Wolf RPG forum.
 
ИндексКалендарВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Гласувайте за нас
RealTop.net
Гласувай за мен в BGTop100.com
BGtop
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

Най-много потребители онлайн: 19, на Сря Май 30, 2012 3:51 pm
Latest topics
» Приятели на форума
Пет Авг 24, 2012 8:08 am by Andrew;

»  Търся си другарче за РП
Пон Юни 25, 2012 2:03 pm by Алек Морс

» Isabella Hart.
Нед Юни 24, 2012 12:01 pm by Isabella Hart.

» Elliеnor Grace Pearce ♥
Нед Юни 17, 2012 4:59 pm by Elliеnor Grace Pearce ♥

» Пещерата
Нед Юни 17, 2012 8:00 am by Алек Морс

» Да преброим до 0
Сря Юни 13, 2012 5:35 pm by Валерия

» Нека преброим до 1 000
Сря Юни 13, 2012 5:34 pm by Валерия

» Аватара или подписа на предишния?
Сря Юни 13, 2012 5:34 pm by Валерия

» Настроението ви чрез гиф.
Сря Юни 13, 2012 12:45 pm by Алек Морс

Top posting users this month

Share | 
 

 Релсите

Go down 
АвторСъобщение
Lydia Martin ♥
So I'll be on my way..
avatar

Брой мнения : 220
Join date : 20.05.2012
Age : 21
Местожителство : Бейкън Хилс

ПисанеЗаглавие: Релсите   Чет Май 24, 2012 3:11 pm


________________________________________________
And it feels like I am just too close to love you
There's nothing I can really say
I can't lie no more, I can't hide no more

Got to be true to myself
And it feels like I am just too close to love you
So I'll be on my way

You did not think, when you sent me to the grave.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://teenwolf-rpg.bulgarianforum.net
Lucy Granger
Ловец
avatar

Брой мнения : 18
Join date : 30.05.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Релсите   Съб Юни 02, 2012 2:28 pm

След дългата нощ, която имах не можах да мигна. Колкото и да се мъчех, колкото да опитвах, не се получаваше просто. Сякаш нещо не ми даваше мира и ме човъркаше от вътре. Не бях направила нищо нередно, че да имам това чувство. Не разбирах какво ставаше. Станах от леглото си, дори не погледнах колко бе часа. Грабнах някакви дрехи от куфара си и ги облякох. Колкото по-бързо изляза толкова по-добре щеше да е. Щом ще бъде безсъница поне да бях навън, а не в леглото си. Измъкнах се през прозореца. Не исках да минавам през цялата къща, да трополя и т.н. Обичах да излизам бързо, а през прозореца за мен бе едно от бързите измъквания. За всеки случай се бях подготвила. Не исках вълчи изненади, когато не си вършех работата.
Не знаех много добре пътя в това градче, но не ми и трябваше. Бързо се ориентирах в новите места, където се нанасях, та тук не бе по различно. Тръгнах по един от пътищата без да му мисля много. Стъпките ми бяха бавни, равномерни, дори се чудех как мога да вървя толкова спокойно след всичко случващо се наоколо. Крачките ми бяха много бързи, но не прекалено. Не бягах, а просто ходех с бързият си темп. Понякога хвърлях по някой поглед настрани случайно да не мерна нещо, което да ми привлече вниманието, но учи нищо нямаше. И така постепенно стигнах до това място. От тук минаваха релси. По точно мост с релси, ако бъдем точни. Не си личаха да са не използваеми, но не си личеше и да има влакове. Това нямаше как да го зная като бях нова тук. Отидох по към средата на релсите и седнах на ръба. Откриваше се огромна и прекрасна гледка. Беше великолепно. Поне можех сега да й се насладя докато дойде след няколко часа новия ден и не тръгна някъде из града. Толкова хубава гледка не бях срещала отдавна, това място и самият град бяха наистина доста хубави. Не очаквах да са такива.
И какъвто ми е късмета, рядко оставах сама. И сега не бе по-различно. Такава тишина и в далечината долових шум. Не бе силен, защото едвам го чух, но бе ясно че имаше някой. Ръката ми плавно отиде до колана на кръста ми. Бях в очакване какво щеше да изскочи срещу мен. Дали щеше да е човек или не. Бях много предпазлива, не обичах изненадите.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Валерия
Човек
avatar

Брой мнения : 39
Join date : 02.06.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Релсите   Съб Юни 02, 2012 5:46 pm

Валерия прекарваше дните си монотонно, университета не й даваше кой знае каква възможност за приключения или нещо вълнуващо. Единствено онази рисунка не й даваше мира, тя бе виновника да прекарва нощите си будна, с отворени очи или да сънува един и същ кошмар, пропит с достатъчно негативни емоции и кръв. Бе виновника и за ужасното й поведение спрямо Георги, но в момента не бе в състояние за извинения. Не я биваше и без това да се извинява, щеше да почака да му мине и да се реваншира. Но, за бога, гузната й съвест, че не е направила всичко по силите си за приятеля си, я измъчваше.
Въздъхна примирено и забели очи. Стана мудно от леглото и набързо облече първите попаднали дрехи. Нощта беше тиха, спокойна и прохладна. Неслучайно дойде да учи тук-беше точното място, което искаше, спокойно, макар понякога това спокойствие да я изнервяше. не искаше чужда компания, искаше да остане сама със себе си, захвърли телефона на леглото и излезе.
Нощният вятър си играеше с косата си и немирни кичури влизаха в очите и устата й. Огледа се, но тъмнината я обгръщаше от всякъде. Някъде горе се белееше луната, която сякаш й се присмиваше и я гледаше победоносно. Фантазирам си, помисли си и запристъпва.
Не знаеше колко време е вървяла и къде е отишла. Не обръщаше внимание на такива незначителни неща. Бе се отдала на всепоглъщащата мъка и остана сляпа за време и пространство. Усети твърда почва под краката си, а след това нещо метално. Едва сега спря и се сепна. Беше на някакви релси, а от никъде не се долавяше ни звук, ни движение. Не се уплаши, след случката с вълка се чувстваше имунизирана срещу опасности. Продължи да върви, докато не стигна отново твърда земя. Усети обаче, че не е сама. Някакво предчувствие, силно развита интуиция?
-Кой е там?
Това май беше най-глупавото, което можеше да стори, но мисленето не бе от силните й страни.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Lucy Granger
Ловец
avatar

Брой мнения : 18
Join date : 30.05.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Релсите   Съб Юни 02, 2012 6:15 pm

Бях готова да извадя пистолета, който седеше на колана ми, но след като чух глас рязко спрях. Отпуснах ръката си, която бе в захват с дръжката на оръжието. Сякаш се поуспокоих малко, че не се оказа някоя непредвидима изненада. По инстинкт се бях обърнала към мястото, от където чух гласа на момичето, което явно се бе намерило тук. Не се бях замислила, че не съм единствената безсънна птица в пози град. Тук навярно да имаше още доста хора, които не спят по това време. Станах бавно от седналото си положение. Крачките, който правех не бяха големи и дори не бяха бързи. Стараех се да пазя равното си темпо, с което бях свикнала да вървя. Повечето ми приятели не можеха да свикнат в начина ми на движени и все или изоставаха или избързваха напред. Спокойствието ми бе в повече май, но на мен си ми харесваше така.
Вече стигнах до твърда земя. Бях толкова навътре в релсите, а колко бързо само стигнах до твърдата земя, не бе истина просто. Лунната светлина бе достатъчна, за да се вижда в тъмнината, а и аз бях тренирана, за това лесно се ориентирах и съзрях силуета на момичето, което преди малко бе попитало дали има някой тук. Нямах намерение да направя нещо страшно или откачено, както повечето хора биха сторили. Гордостта не ми позволяваше да сторя такива неща. Тръгнах към непозната съвсем спокойна.
- Дори да ти кажа коя съм, едва ли ме познаваш. - спрях се на около два метра от непознатата. - Ако не ти се струва нахално да те попитам. Бягаш от нещо или имаш безсъние?
Зададох въпрос веднага. Не беше типичен, а дори леко странен. Все пак не можех да си позволя да изпусна нещо, ако е почнало да става. Бях ловец, а това в чести случаи ме караше да забравям нормалното държание на човек, към някой друг.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Валерия
Човек
avatar

Брой мнения : 39
Join date : 02.06.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Релсите   Вто Юни 05, 2012 5:32 pm

-А.
Облекчено възклицание се изтръгна от устните на Валерия и несъзнателно си пое шумно въздух. През главата й бяха преминали възможно най-ужасните и плашещи картини, но ето, че нещата се оказаха прости и напълно предвидими. Две момичета, които се разхождаха сами в тъмното. Нормално. Или по-скоро нормално в нейния свят. Нормално в нейните изкривени представи за нормалността. Лека усмивка разцъфтя на устните й. Сърцето й постепенно забавяше учестения си ритъм и очите й вече не гледаха така неспокойно. Мракът бе станал уютен, закрилящ. Може би отнемаше частичната видимост, но Валерия обичаше тъмнината. Тя носеше със себе си тайни, мистерия, а вече имаше опит с това. Онзи вълк.

Не се разсейвай, Вал.

Ох, да. Какво ли си мислеше?Че отново щеше да го види?Да разроши меката му козина, да го почеше по муцуната и отново да чуе гърленото мъркане, което бе видим признак за удоволствие. Това животно й се струваше толкова...толкова интелигентно, та дори с неохота го наричаше животно.

Глупости. Зарежи ги.

Върна се в действителността и объркано погледна непознатата. Беше се отнесла за доста продължително време и връщането в реалността бе като падане от висока кула. Кратко, но болезнено. Не обърна внимание на думите й и внимателно проговори.
-Може би сме мутирали сомнамбули.
Опита се да се засмее, но не се получи. Шегите й бяха плоски. Протегна ръка.
-Валерия. Ако ще си говорим, по-добре да знаеш името ми.
Не вярваше да се състои някакъв смислен диалог между две напълно непознати, но трябваше да се придържа към учтивостта и приетите норми сред обществото, за да не излезе като едно наистина гадно същество.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Релсите   

Върнете се в началото Go down
 
Релсите
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Teen Wolf RPG :: Добре дошли в Бейкън Хилс :: Околностите :: Дивите местности-
Идете на: