Teen Wolf RPG

Welcome to the Teen Wolf RPG forum.
 
ИндексКалендарВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Гласувайте за нас
RealTop.net
Гласувай за мен в BGTop100.com
BGtop
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

Най-много потребители онлайн: 19, на Сря Май 30, 2012 3:51 pm
Latest topics
» Приятели на форума
Пет Авг 24, 2012 8:08 am by Andrew;

»  Търся си другарче за РП
Пон Юни 25, 2012 2:03 pm by Алек Морс

» Isabella Hart.
Нед Юни 24, 2012 12:01 pm by Isabella Hart.

» Elliеnor Grace Pearce ♥
Нед Юни 17, 2012 4:59 pm by Elliеnor Grace Pearce ♥

» Пещерата
Нед Юни 17, 2012 8:00 am by Алек Морс

» Да преброим до 0
Сря Юни 13, 2012 5:35 pm by Валерия

» Нека преброим до 1 000
Сря Юни 13, 2012 5:34 pm by Валерия

» Аватара или подписа на предишния?
Сря Юни 13, 2012 5:34 pm by Валерия

» Настроението ви чрез гиф.
Сря Юни 13, 2012 12:45 pm by Алек Морс

Top posting users this month

Share | 
 

  Валерия

Go down 
АвторСъобщение
Валерия
Човек
avatar

Брой мнения : 39
Join date : 02.06.2012

ПисанеЗаглавие: Валерия   Съб Юни 02, 2012 12:06 pm

-What do you think?
-You're crazy.
-Am I?
-Георги, спри.
Валерия само махна с ръка и отново седна на мястото си. Студената повърхност на чина накара тялото й да потръпне, но само за малко.Върна се към предишното си занимание и ловко запрепуска с четката по листа. Постепенно кървавото петно в средата на рисунката се оформяше, придобиваше вид на
нещо по-значимо, по-зловещо и ужасяващо.
-Какво рисуваш пак, принцесо?
-Георги, пречиш ми.
-Пак ли тази рисунка?Трябва да отидеш на доктор.
-Георги, казах ти да престанеш. Престани да ми се бъркаш в работите и си гледай шибания живот.
Крясъците й привлякоха вниманието, както и бясното изражение. Излезе и затвори вратата с трясък, като остави след себе си страдащото изражение на момчето и любопитните погледи на съучениците им. Ядосваше се лесно, особено, когато беше безпомощна и отлично знаеше, че нищо не може да направи.
Мразеше да бъде ограничавана, а това "проклятие" правеше точно това-поставяше й граници, решетки, все едно да затворите птичка в клетка. Отлично знаеше и, че Георги нямаше вина. Беше загрижен за нея, обичаше я, както брат обича сестра си, но тя не заслужаваше това. Вярваше, че не е направила
нищо, за да спечели толкова близък човек и винаги, когато й помагаше се чувстваше гузна и виновна.
Излезе от сградата на училището и с бързи крачки се озова в най-далечния край на двора. Не беше кой знае какво специално място, но таеше толкова спомени, които я заляха неочаквано. Въздъхна примирено и седна на изпочупената пейка, чиято боя се лющеше и оставяше грозни бели следи. С едната си ръка масажираше главата си и се опитваше да превъзмогне напиращия плач. Затвори очи, но веднага щом ги отвори, усети как погледът й се замъглява. Ридаеше неутешимо, но по-лошото бе, че е сама. Никой не знаеше, че вдсеки ден се молеше едно нещо да не се бе случвало, просто да не бе излизала онази вечер и тогава животът й щеше да е различен. Обикновен, но спокоен. А искаше ли да върне времето назад?



-Мамо, излизам.
-Сега?!
-Трябва да я направя, мамо. Музата рядко се съветва с мен.
-Добре-примири се, но побърза да добави-но се прибери рано.
-Ясно. Чао.
Грабна чантата и скицника си и излетя като хала. Нямаше търпени да отиде там, да сътвори своето
произведение и да прекара една незабравима вечер.
Рисуваше, рисуваше, откакто се помни и когато я питаха кой е стимулът й да не се отказва толкова време, тя отговаряше равнодушно:"Актьорите живеят чрез театъра, лекарите чрез излекуваните пациенти, спортистите с техните постижения, а аз-с изкуството". Отговорът беше многозначен, но никой не можеше да разбере доколко й бе нужно да рисува, едва ли не бе като магия и страст, които я бяха уловили и оплели. Изразяваше себе си, емоциите си, живота си на белия лист. Стигна полянката и не можеше да остане безучастна към гладката. Лунната светлина огряваше мястото, клоните на дърветата едва потрепваха, а благоуханието на цветята замъгли съзнанието й. Пристъпи още малко и седна на меката трева,в началото на гората. Извади скицника, после молива, огледа мястото и започна да рисува. От ръката й извираше магията на поляната, която се предаваше на рисунката. Не усети колко време бе минало. Сториха й се минути, но когато погледна часовника си извика уплашено. Бяха минали три часа, а майка й сигурно е повикала полицията. Набързо прибра нещата и се запровира
на обратно. Клоните я спъваха, а тъмнината допълнително усложняваше прибирането й. "Мамка му, мамка му". Не забеляза големия камък и се приземи шумно на твърдата почва. Ожули лицето, ръцете си, но когато се опита да стане кракът й поддаде и се строполи отново. Опита още веднъж и още веднъж,
но болката се усили и примирено отпусна глава на един паднал дънер до нея. Чу шум. Стреснато отвори очи, но не забеляза нищо. Взря се по-внимателно в тъмнината и източника
на шума. Различи две фигури. Не бяха човешки. Сърцето й пропусна няколко удара. Биеха се, ръмжаха. Продължи да ги гледа мълчаливо. Мислеше си, че няма да спрат никога, когато изведнъж шума, с който почти бе свикнала престана. Тишината бе по-зловеща и притискаше гърдите й. Храстите пред нея се раздвижиха и се появи огромна вълча муцуна. След това и очи,а после и огромното туловище на вълк. Беше прекалено голям и съмненията я побъркваха. Вълкът я огледа внимателно, предпазливо, почти като човек, помисли си. После се приближи. Валерия не мърдаше от страх, а и бе чувала, че не се
препоръчват резки движения в ситуация като тази.
-Ела, вълчо.
Той се приближи и вече можеше да усети миризмата, която идваше от него-на гора, на прясно окосена трева, но и на нещо друго-кръв. Протегна ръка и погали муцуната му. Чу се леко мъркане. Настани главата си в скута й, а тя продлъжи по-смело да го гали, да роши козината му и да му говори. Мина около половин час, когато вълкът се раздвижи. Стана на четири крака, но Валерия усещаше нещо мокро по тялото си. Огледа се и забеляза огромно петно на дрехата си. Докосна го, а когато приближи пръста към лицето си с ужас установи, че това е кръв.
-В..вълчо, ти си ранен.
Знаеше, че няма да го разбере, но се опита да стане и да намери раната. Не искаше да умира. Чувстваше се привързана към това огромно животно. В опита си да стане обаче, не успя. Кракът й се бе схванал, но още по-лошото бе, че бе счупен. Вълкът я подуши, а след това се скри бързо зад дърветата.
-Къде отиде?
Не чака дълго. От храстите се показа ухилено момче с рана на ръката.
-Добре ли си?
-Да ти изглеждам добре?
Предишната любезност, която проявяваше към животното се изпари и се върна саркастичната Валерия.
-Ще ти помогна.
-Не съм казала, че искам по..
Не успя да довърши. Той я взе в ръце. Беше учудващо топъл и се сви като малко бебе в ръцете му, опирайки глава на рамото му.



Събуди се вкъщи. Не каза нищо на майка си, но онова червено петно не излизаше от ума й. Не срещна повече вълка, макар сто пъти да бе идвала на поляната. Колкото до момчето-оказа се, че учи в нейното училище. Станаха приятели. Казваше се Георги. Завършиха училище, бяха неразделни и сега дори заедно следват в университет по изкуства. Тя никога не му каза за вълка. А той никога не й каза, че той е вълкът.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Scott McCall.
So I'll be on my way..
avatar

Брой мнения : 27
Join date : 20.05.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Валерия   Съб Юни 02, 2012 12:44 pm

Чудесен герой. Одобрена си !

________________________________________________

и гледаме се без да се
докосваме ,усещаме се в мълчаливо сливане

събличай се ,полека се събличай
Нали от този "грях", така наречен,започва всъщност нашето начало?

Spoiler:
 


Постепенно споменът за нея поизбледня, както става с всички спомени, дори и с онези, свързани с много любов; сякаш в самите нас протича някакъв несъзнателен лечебен процес, който оздравява раните, въпреки отчаяната ни решимост никога да не забравим.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://teenwolf-rpg.bulgarianforum.net/
 
Валерия
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Teen Wolf RPG :: Самото начало :: Вашите герои :: Персонажи-
Идете на: