Име на героя: Андрей Волчек
( лик: Max Krieger)Възраст: 32 годинки, ама не му личат
Раса: Бета върколак
Характер: Андрей е цяла палитра от качества, която трудно може да бъде описана просто с думи. Когато е спокоен и на себе си, той е един изключително услужлив и мил човек, с когото може да се говори с часове на различни теми. Приказлив е, понякога дори прекалено и може да изненада събеседникът си приятно с познания от различни области и естество.
Когато се ядоса или е пред трансмисия обаче, Андрей е способен на неща, които дори и сляпата ярост не би оправдала.
Често има моменти, в които той изпада в дълбоки размисли и така замислен може да остане часове без да каже дори и дума, което кара околните да го мислят за отнесен или откачен.
Външен вид: Човешката и зооморфната форма на Андрей подозрително много си приличат. Какво странно има в това бихте попитали вие, та нали става дума за едно и също същество.
Видите ли Анди в човешката му форма, ще се уверите, че казаното по-горе не са само празни приказки, защото той съвсем не прилича на обикновено човешко същество. Неговите платинено руси коси и почти прозрачно бяла кожа създават илюзията за божественост, сиреч лесно можем да го наречем ангел без да се замислим повторно. Сиво-зелените му очи смътно напомнят девствено планинско езеро, а стройната му, изящна фигура и исполинския му ръст подчертават чувството за нереалност.
Във върколашката си форма, той се трансформира в очарователно бяло, двуметрово зверче с алени очи и "поразителна усмивка".
История: Андрей е роден в бившия СССР, в град Екатерининбург, през средата на комунистическия строй. Семейството му е от клиширания социалистически тип – две деца, баща – член на Политбюро и майка – домакиня. Брат му, Ярослав, е по-малък с две години от него и от малък мечтае да е космонавт.
Самият Андрей прекарва детството си сред митичните герои на книгите на баща си, който е страстен читател на класика, но и на исторически и етнографски извадки и статии. Така той наследява и любовта към историята и книгите въобще.
Генът му на върколак, който не се предава по права, а по съребрена линия се проявява в пубертета и тогава Андрей разбира, че историите на чичо му не са просто плод на неговото палаво въображение. Примирил се със съдбата си, той успява да се адаптира с особеностите на вида си и да живее възможно най-пълноценен живот.
На 18 заминава за Москва, където се записва в Държавния университет със специалност история и педагогика. След завършването си, Андрей започва работа като асистент на един от професорите си и животът му върви гладко и без особено много бележити събития.
До една съдбовна пълнолунна нощ на тридесетата му година, когато след едно от ежемесечните си превращения.
Андрей се оказва на непознато място, по-скоро чужд дом, лежащ в огромна локва кръв, която не е негова. Само на метри от него лежат четири тела, четири мъртви тела. Семейство
Полицията пристига не след дълго и Андрей се оказва зад решетките на московския затвор. Успява да избяга благодарение само и единствено на това, че е върколак.
Пътува, укривайки се, най-вече на стоп.
Достига до Америка почти без пари, сам, непознат на никого и без перспективи. След множество неуспешни опити да се сдобие с работа, той най-сетне успява да попълни освободеното място на един пенсионирал се преподавател в университета.
Пет Авг 24, 2012 8:08 am by 
