Teen Wolf RPG

Welcome to the Teen Wolf RPG forum.
 
ИндексКалендарВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Гласувайте за нас
RealTop.net
Гласувай за мен в BGTop100.com
BGtop
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

Най-много потребители онлайн: 19, на Сря Май 30, 2012 3:51 pm
Latest topics
» Приятели на форума
Пет Авг 24, 2012 8:08 am by Andrew;

»  Търся си другарче за РП
Пон Юни 25, 2012 2:03 pm by Алек Морс

» Isabella Hart.
Нед Юни 24, 2012 12:01 pm by Isabella Hart.

» Elliеnor Grace Pearce ♥
Нед Юни 17, 2012 4:59 pm by Elliеnor Grace Pearce ♥

» Пещерата
Нед Юни 17, 2012 8:00 am by Алек Морс

» Да преброим до 0
Сря Юни 13, 2012 5:35 pm by Валерия

» Нека преброим до 1 000
Сря Юни 13, 2012 5:34 pm by Валерия

» Аватара или подписа на предишния?
Сря Юни 13, 2012 5:34 pm by Валерия

» Настроението ви чрез гиф.
Сря Юни 13, 2012 12:45 pm by Алек Морс

Top posting users this month

Share | 
 

 Бар и заведение Сънсет

Go down 
АвторСъобщение
Lydia Martin ♥
So I'll be on my way..
avatar

Брой мнения : 220
Join date : 20.05.2012
Age : 21
Местожителство : Бейкън Хилс

ПисанеЗаглавие: Бар и заведение Сънсет   Чет Май 24, 2012 2:25 pm


________________________________________________
And it feels like I am just too close to love you
There's nothing I can really say
I can't lie no more, I can't hide no more

Got to be true to myself
And it feels like I am just too close to love you
So I'll be on my way

You did not think, when you sent me to the grave.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://teenwolf-rpg.bulgarianforum.net
Jackson Whittemore
Бета върколак
avatar

Брой мнения : 25
Join date : 30.05.2012
Age : 27
Местожителство : Бейкън Хилс

ПисанеЗаглавие: Re: Бар и заведение Сънсет   Сря Май 30, 2012 5:33 pm

Седях твърде дълго време пред лаптопа си.Осъзнах го чак ,когато усетих острата болка в главата си.Времето навън беше страхотно,каквото по принцип си беше в Бейкън Хилс по това време.Време беше да му се насладя,макар напоследък да съм в обтегнати отношения с всеки един в училище,пък и не само.Бях на квартира за неопределено време и това ме изнервяше още повече.Не ми ли стигаше историята със Скот и тази с Дерек.В последните няколко дни се разбирах единствено хазяйката на квартирата,която бях взел под наем за известно време,докато леля ми ми купи нещо,което да ми харесва.
Затворих капака на лаптопа и ентусиазирано излязох от малката квартика,врътнах ключа и заслизах по стълбите.Никога досега не ми се е налагало да вървя пеша,докато живеех с леля ми.Винаги ползвах нейната кола,но сега беше малко по различно.Вярно е,че нямах родители,но не беше нужно да ставам лигльо,нали?Далеч бях от тази мисъл.Бях дал поршето на леля си,която определено имаше много повече нужда от мен.Но нещата ще се наредят,усещах го с всяка една клетка на тялото си.Вълчият ми нюх никога не лъжеше. – засмях се сам на себе си.Сякаш бях върколак от толкова дълго време,че да знам всичко.Напротив,беше ми трудно да се справям сам понякога,но не исках да ставам кучка на Дерек.Знаех,че сега той е Алфата и трябва да съм с него,за да сме силни,но аз имах собствени цели и тепърва ми предстоеше изпълнението на плановете ми.
Вече почти не мислех за родителите си,не се сещах за тези двама ... в ума ми се въртяха всякакви обидни думи,но не заслужаваха омразата ми.Безразличието убива хората.Бяхаме изоставили,още когато съм бил на пет години.Какво съм имал тогава , освен тях двамата.Може би мечти за красиво детство и светло бъдеще,а какво остана от тази мечта на едно пет годишно дете?Нищо.Сега просто се давех в пепелта.Дали въобще се сещаха за мен?Връщайки се назад в миналото,дали си мислят,че малкото им момче вече е мъж?Тези мисли много ме натъжаваха,затова просто се абстрахирах от тях.Фокусирах внуманието си върху забързаното ежедневие на хората,които крачеха по улиците.Някой просто безгрижно си караха скейтове,ролери или просто колелета.Не познавах никой.Приближих се към баскетболното игрище,което се намираше до плажа.Там игареха няколко едри мъжаги,като повечето от тях бяха чернокожи.Не мисля,че аз съм точния човек за тяхната компания,затова просто отминах без да им казвам нищо.Просто поздравих,като кимнах с галва.Тръгнах към самия плаж.Сабух обувките си и усетих топлия плясък под краката си.Беше си доста горещо,затова на места пясъкът се беше „нажежил” доста от слънцето.Не можех да стоя повече от една или две секунди на едно място.Тръгнах на някъде,без определена дестинация.
Винаги съм бил такъв – разсеян,без никакво чувство за концентрация или ориентация.Но вече бях друг,твърде различен.Тялото ми сякаш бе чуждо,нямаше и помен от стария Джаксън.
Очите ми фиксираха една едрогърда госпожица,която току-шо излизаше от водата.Преглътнах бързо слюнката , която се бе събрала в устата ми,докато си стоеше все така отворена и извърнах погледа си настрани,защото усетих,че сигурно изглеждам подозрително.Не че бях някой психопат,но всъщност не знаех как изглеждам от страни.Засмях се на мислите си и тръгнах право напред,когато усетих,че се спъвам и падам бавно,забивайки лицето си в топлия пясък.Изправих се след секунда,като побързах да се извиня за разсеяността си на чаровната брюнетка,която случайно обезпокоих.
- Съжалявам,заклевам се,че не беше нарочно.Аз ... аз просто не ви видях. – казах,почесвайки се по тила,като усещах,че страните ми се зачервяват все повече и повече.Идеше ми просто да хукна и да не се връщам тук.Умирах от срам.
В следващия момент осъзнах,че това е не кой да е,а самата Алисън Арджент.Сетивата ми се изостриха и за миг настръхнах.Баща й беше ловец ... ловец на такива,като мен.И какво сега?Нямаше повод за паника,тя не знаеше за мен.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Allison Argent
Човек
avatar

Брой мнения : 12
Join date : 30.05.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Бар и заведение Сънсет   Сря Май 30, 2012 5:52 pm

Живота ми ставаше все по - скучен.
Мислех се,че с идването в града всичко щеше да бъде различно. Може би напразно се надявах да срещна някого,който да задържи вниманието ми,но всички бяха невероятно еднакви. Винаги ставаше така. В началото винаги е хубаво,но после започваш да съжаляваш,че си напуснал стария град със старите си приятели. В момента нищо нямаше смисъл за мен. Разбира се имах приятели,но просто не чувствах,че принадлежа на това място.
Стоях си сама в стаята си. Родителите ми отново се караха. Не можех да понеса идеята,че се карат през деня. Обичайно го правеха късно вечер,когато са напълно сигурни,че няма буден човек в къщата,освен те двамата. Понякога се питах колко време ще мине преди двамата да се разделят,защото нещата бяха наистина доста сложни. Караха се за глупости,а аз давах всичко,което имам само да ги видя заедно,без да се карат. Дори и за една единствена минута.
Телефона ми иззвъня. Погледнах екрана. Момичетата щяха да се събират и трябваше да отида. Застанах пред огледалото и изпробвах няколко обекла. Дрехите не могат да ме направят ралична,само ще започна да приличам на тях,но просто нямах избор. Облякох първата нормална рокля,която видях и излязох. Родителите ми дори не забелязаха,че излизам. Колко тъжно,може би наистина е време да сложат край на брака,поне ще мога да стоя спокойно,а не да подскачам всеки път,когато чуя звука от счупено стъкло.
С момичетата се срещахме пред училище,а след това тръгнахме към плажа. Те не спираха да правят коментари за облеклата си,дори май чух някакъв позитивен коментар отправен към моето облекло,но нямах сили да се занимавам с тях сега.
Минути по - късно вече си почивахме пред силните лъчи на Слънцето. Момичетата отидоха при водата и започнаха да се снимат,а аз въздъхнах. Всичко това беше толкова ненужно. Защо винаги се интересуваха само и единствено за себе си?
Изправих се и без да искам се сблъсках с някого.
- Няма проблем. - отвърнах на момчето.
По дяволите защо винаги се блъсках с хората?
- Всъщност аз съм виновна...извинявай. - казах аз и се усмихнах,надявайки се да не се сърди.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Бар и заведение Сънсет   

Върнете се в началото Go down
 
Бар и заведение Сънсет
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Teen Wolf RPG :: Добре дошли в Бейкън Хилс :: Околностите :: Морето и брега-
Идете на: