Пещерата

Заглавие: Re: Пещерата Сря Юни 06, 2012 4:59 pm

Няколко дена след първата странна случка край училището,която ме накара още повече да се ужася от мястото в което бях попаднала, останах в дома ми.Просто така...имах нужда от почивка.Прекарвах времето си в четене на книги,гледане на телевизия,слушане на музика и какво ли още не...но когато настъпеше нощта,винаги стомаха ми се свиваше и пред очите ми изникваше онова тяло,което полицията покриваше,докато минавах край тях.Заради това имах кошмари и без да се осъзная живота ми беше станал Ад.От усмихнатото и наперено момиче,което бях в предишния град,сега бях пълна противоположност.Е,като изключим,това че не допусках почти никой до себе си и се държах грубо с всички,наистина бях променена.Преди,когато настъпеше нощта,означаваше,че е време да изляза и да се забавлявам с приятелите ми,понякога до другата сутрин,а сега мисълта да изляза навън ме стряскаше и ме хвърляше в паника.Нещо наистина не беше наред с този град.
Когато настъпи поредната сутрин и аз отново не отидох на училище осъзнах,че не мога да продължавам така.Трябваше да се съвзема и да продължа напред.Просто едно убийство...в стария ми град постоянно ставаха такива.Естествено,не бях виждала труп,но...все пак убийства ставаха.Това не ме спираше да се забавлявам,нямаше да ме спре и сега.
Когато го осъзнах,обаче вече минаваше десет часа сутринта и не мислех да отида в училището.Утре щях да удостоя всички с присъствието си.Днес мислех да се разходя.И без това времето беше приятно...слънцето грееше,хората се разхождаха свободно по улиците.
Облякох се набързо,така че да не ми е студено,ако все пак навън беше хладно,като за сутрин и излязох.Не знаех много добре града,но това не ме спираше да се разхождам.Преминавах от една улица в друга,минавах покрай различни сгради,магазини...подминах дискотека и мол-а,но не се спрях и продължих,докато неусетно стигнах до плажа.
"Поне имат плаж...слава богу."-помислих си аз.
За мое учудване по плажа имаше доста хора,а това не беше добре за мен.Исках спокойно място,където да се отдам на мислене и на почивка,а не...покрай мен постоянно да тичаха някакви малки досадни хлапета и да разваляха всичко.Точно за това продължих по пътя си,докато не видях някъде в далечината нещо като пещера.
"Перфектно."-усмихнах се леко аз и се запътих на там.
В града беше по-прохладно,но тук топлия бриз правеше нещата да изглеждат съвсем различни.А примесен със слънцето,на моменти направо ставаше горещо.Чувството вятъра да си играе с косите ми беше наистина приятно.Изобщо чувството да съм отново на вън беше приятно.
Потънала в мисли почти не осъзнах кога стигнах до пещерата и влязох в нея.Беше доста красиво място,където слънчевите лъчи влизаха и го правеха да изглежда още по-хубаво.Направих още няколко крачки,така че се озовах на място,където слънцето грееше и се загледах в морето.

Заглавие: Re: Пещерата Сря Юни 06, 2012 6:58 pm

Почивен ден...Израза кънтеше в съзнанието ми и не ми даваше мира...Всичките ми подчинени имаха два почивни дни - събота и неделя ,освен това работеха по осем часа ,но не и аз. Аз работех от изгрев до залез ,а след залеза се прибирах и работех у дома. Чудовището в мен ,онова за което само аз знаех ,желаеше кръв ,плът и то човешка ,но това желание оставаше все така незадоволено и когато дойдеше ред на моя почивен ден ,деня в който нямах документация за попълване или борда на директори е решил ,че изглеждам твърде преуморен идваше ред на чудовището да се бунтува ,да желае приятния за него аромат на смърт...
Почивен ден...Най-омразното ми нещо ,най-опасния за околните ден в годината ,защото тогава алфата се събуждаше ,чудовището излизаше и убиваше всичко на пътя си.
Станах от прекалено скъпото ,но невероятно удобно легло и се загледах в дома си. Всичко беше прекалено скъпо ,но нима имах друг избор...Имиджа беше всичко в моя свят. Приближих се до гардероба и отново се срещнах с твърде скъпи и маркови дрехи ,но за мое щастие нямах нужда от тях. Не и днес...Облякох бяла ,почти прозрачна тениска ,обикновени накъсани дънки и кожено яке ,а след това отидох в гаража и се качих в мустанга си. Любимата ми кола винаги ухаеше на билки и ми напомняше за гората към която се бях запътил.
Отдалечих се от града до колкото беше възможно и паркирах колата някъде из дърветата...Прекарах сигурно часове ,може би дори дни в гората ,оставяйки чудовището в мен да се нахрани ,макар и само с животни. Когато глада беше потушен се събудих от силната слънчева светлина и се насочих към колата си. Облякох се и потеглих. Имах нужда от усамотение. Не бях готов да се завърна в конферентната стая с онези дъртаци ,готови да ми одерат кожата само за да припечелят повече...И ето как се оказах на плажа...
Оставих колата си на паркинга на обществения плаж и тръгнах пясъка ,търсейки края на плажа или някой скалист участък...Място където да е тихо и спокойно ,и ето на че пред мен се появи пещера. Мястото бе изключително красиво ,мирно и недокоснато сякаш от човешка ръка. Едновременно показващо силата и красотата на природата и спокойствие...Идеалното място...Само че не бях сам. Веднага усетих аромата на момиче и чух биенето на сърцето и. Бях в компанията на човек ,а Алфата в мен искаше точно това.
Поех си дълбоко въздух и се насочих към момичето ,без дори да се замислям за последствията които това може да причини. Предизвиквах звяра в мен ,исках да му покажа кой всъщност е господаря...
-Здравей - тона ми беше спокоен и леко тих ,някак сливащ се с обстановката и ритъма на вълните.

Заглавие: Re: Пещерата Сря Юни 06, 2012 7:57 pm

Картината,която се разкриваше пред мен беше сякаш извадена от самия Рай.Красиво,спокойно...морето беше толкова величествено,показвайки точно сега,повече от всякога,своята сила и превъзходство над нас - обикновените хора.Природата беше нещо,което човек не може да контролира,колкото и да си мисли,че е така.Тя винаги е над нас,винаги може да ни унищожи стига да поиска.
Тръснах леко глава.Такива мисли не бяха типични за мен.Мястото ли беше виновно или шибания град в който попаднах?Не исках да съм тук...мразех този град!Защо трябваше да ми се случи всичко това?Живота ми беше прекрасен преди да дойда тук!Защо все на мен?
Без да усетя бях скръстила ръце пред гърдите си и в този момент ужасно силно бях свила ръцете си в юмруци.Разбрах го,защото започнах да усещам болка в ръцете и се наложи бавно да отпусна пръстите си.Когато го направих,леко ги размърдах,защото бяха изтръпнали и тогава чух мъжки глас.Плътен и приятен,но все пак успя да ме стресне.Съвсем леко трепнах и се обърнах към него.
-Какво правиш тук?
Нетактично.Не беше длъжен да ми отговаря,за това тръснах отново леко глава и отново го погледнах.
-Съжалявам,глупаво от моя страна.-повдигнах невинно рамене аз и срещнах погледа му,като за малко се поколебах дали да отвърна на поздрава му.-Здравей.
Явно факта,че напоследък единственото ми разговаряне беше с майка ми и разговора протичаше от вида на "Здравей...Чао." беше повече от очевидно защо не можех да водя нормален разговор.Всъщност като се замисля какво беше "нормален разговор" за мен?Не можех да преценя на колко години е,не знаех нищо за него...с няколко думи моята личност не разговаряше с такива хора,които обобщавах с една дума "непознати".Но точно сега изпитвах странното желание да говоря с някой.Някой,който не ме познава.Точно заради това не си отидох,даже направих една крачка към него.

Заглавие: Re: Пещерата Сря Юни 06, 2012 8:21 pm

Усмихнах се ,не по типичния за мен флиртаджийски начин ,а просто усмивка ,която за първи път от много време беше откровена. Харесваше ми начина по който се държеше ,изглеждаше откровена и замислена точно като мен. Изглеждаше сякаш имаше нужда да поговори с някой и явно съдбата ми бе дала възможността този някой да съм аз...Но нима ако знаеше историята ми щеше да пожелае да говори с някой като мен ,ако въобще знаеше настоящето ми едва ли много щеше да ме хареса...
"Мислиш прекалено много" се обади в главата ми глас ,който от отдавна не бях чувал ,моя собствен. Чудовището в мен седеше настрана и се наслаждаваше на предстоящото ,даваше ми един ден почивка от глада ,а това въобще не ми изглеждаше нормално ,но реших да се възползвам от свободния си ден и да се насладя на прекрасния плаж и един що годе нормален разговор ,който не се отнася за скучни бизнес дела или върколаци.
-Същото като теб ,предполагам...Търсех спокойствие - въпросът зададен от нея ,отдавна беше изчезнал ,но въпреки това реших да и отговоря ,защото точно той ме накара да се усмихна. Тона ми не се промени и нямаше причина това да се случва ,спокойствието на плажа сякаш ме бе завладяло и бе оставило проблемите ми далеч ,някъде в гората.
-Алек Морс - представих се аз и се приближих към нея ,за да мога да и подам ръката си. Маниерите бяха първото на което ме научиха след раждането ми ,но в повечето случаи ги пренебрегвах ,тъй като не исках да имам никакви спомени от миналия си живот.
Мъка ,тъга ,болка ,гняв ,спомени ,мисли ,съжаления...Всичко изчезна в момента ,в който си поех дълбоко дъх и усетих аромата на плажа. Натрапчивия аромат на водорасли ,на водата и на плажа ,сякаш премина през мен и ме пречисти от всички мисли. Сега ,по някаква причина ,исках просто да проведа един нормален разговор с напълно непознато момиче...Да ,днес определено липсваше всякаква логика в действията ми...

Заглавие: Re: Пещерата Сря Юни 06, 2012 9:42 pm

-Да...-въздъхнах леко и отклоних погледа си от неговия,слагайки един кичур коса зад ухото си.-Търся спокойствие,но знам,че няма да го намеря.Не и в този град.
И беше истина.Можех да го усетя...знаех,че е така.Макар привидно да изглеждаше като всеки друг малък град - обикновен,спокоен...всички се познават и всички се опитват да си помогнат,знаех,че не е така.
Погледнах протегнатата му ръка и отново леко се колебах.Вътре в мен сякаш се водеше малка война и не се знаеше кой ще победи - дали желанието ми да споделя с някой или желанието ми да започна да се държа студено и надменно.
-Катерина-изрекох тихо,но достатъчно високо,за да може да ме чуе.
Обикновено не казвах фамилията си...бях свикнала още от малка и тогава имах моменти в които си мислех,че я забравям.Но сега знаех,защо го правя.Защото не искам никой да знае за мен в този град.Предпочитам да остана непозната...не исках да се привързвам към тукашния начин на живот...не исках да се намирам тук.
-Красиво е,нали?-попитах тихо аз виждайки,че му допада гледката.Можех да го усетя по начина по който се държеше.-И спокойно...-добавих след малко.

Заглавие: Re: Пещерата Чет Юни 07, 2012 3:01 pm

-Да - с въздишка отвърнах и сякаш след като въздъхнах всичкия товар ,който носех ,бе изчезнал...Чувствах се... почти човешки ,а това бе необичайно ,защото никога не съм бил човек ,никога не съм има шанса да бъда просто обикновено създание ,с обикновен живот. Сега обаче нещата бяха различни. Сякаш майката природа ми бе дала шанс да се почувствам така или просто плажа беше малко или много магически. Е ,поне в моите очи.
Загледах се в необятното море ,което изглеждаше напълно безкрайно и макар да нямаше лодки или въобще признаци на живот ,усещах създанията живеещи под повърхността на водата ,самото море изглеждаше живо ,позволявайки на малките вълни да правят повърхността му неравна.
Отклоних поглед от необятната ,дори за моите очи ,гледка и се обърнах към Катерина ,позволявайки си да я огледам ,по-скоро за да преценя какъв човек е всъщност ,но първата ми мисъл бе че е изключително красива ,особено в момента ,в който лекият ,нежен бриз развя косите `и.
Знаех ,че не е редно да мисля така ,тъй като изглеждаше на не повече от седемнадесет години и освен това беше човек...А аз звяр...
"Красавицата и звяра" - обади се отново гласа ,този път дали на чудовището дебнещо в него или на човека ,който никога не е имал възможността да се обади ,беше неизвестно. Но въпреки това тези две думи ме накараха да се усмихне.
-Нещо против да попитам ,защо имаш нужда от спокойно място като това? - в момента ,в който зададох въпроса си осъзнах колко глупаво беше да го задавам. Първо защото самият въпрос беше нахален и глупав ,и второ защото след това най-вероятно щеше да ми се наложи да отговоря и аз на него ,а нямаше как да `и кажа "Върколак съм и сега се връщам от гората ,където най-вероятно убивах невинни зайчета и елени"...Супер само това ми липсваше да каже ,че съм убил "майката на Бамби".

Заглавие: Re: Пещерата Чет Юни 07, 2012 3:34 pm

Имах чувството,че някакъв голям товар му тежи,но сякаш не искаше или не смееше да го каже,което ме навеждаше още веднъж на мисълта,че хората постоянно са затрупани с проблеми - нещо,което аз не знаех,докато не дойдох тук.Сякаш в този град ми беше писано да израстна много повече,отколкото съм до сега.Сякаш трябваше да стана някой друг човек,който се бори много по-силно,за това,което иска...а то определено не е това да получи разрешението на родителите си да "спи при приятелка" или да се скара с някой учител,защото иска да му пише по-слаба оценка.И тази мисъл както ме съблазняваше,така и ме плашеше,защото не знаех дали съм готова за това...не знаех дали ще мога да го понеса.
Леко се изненадах от въпроса,който ми зададе,но си казах,че няма да показвам учудването си и за това леко се усмихнах.Първата ми истинска усмивка,която не ми навяваше спомени за трупа.Може би започвах деня добре.
-Не...нищо против-бавно отпуснах ръцете си надолу до тялото ми и отново го погледнах,като си поех въздух.-Ъм...сигурно си чул,че имаше убийство в града.Тялото беше намерено в училищния двор и...аз го видях.Беше ужасно,защото беше разкъсано и...-замълчах за момент.Сигурно изглеждах смешно в очите му...да се изплаша от нещо такова,но вече бях започнала да говоря,а и трябваше отново да се постарая да не ми пука за мнението на хората.-Просто имам кошмари и...не мога да се върна отново там.А и този град...имам лошо предчувствие за него.Не искам да съм тук-присвих леко устни.
Няколко минути преминаха в тишина след,което гласа ми разруши тишината.
-Ами ти?Бягаш от ревниво гадже?-последния въпрос го зададох на шега разбира се и това можеше да се познае от гласа ми.

Заглавие: Re: Пещерата Чет Юни 07, 2012 3:52 pm

Тишината ни обгърна и ни хвана в своята безмилостна хватка. Знаех точно какво да отговоря ,знаех точно какво да направя ,знаех как да процедирам ,за да запазя "малката" си тайна ,но нещо в мен ме спираше. Тя беше права за града ,беше права да се страхува и моята "скромна" лъжа или някоя друга успокоителна дума щяха само да я оплетат още повече в мрежите на този град и до някаква степен щях да се чувствам отговорен за нея...
Супер ,точно сега ли се появи съвестта ми...Все едно си нямах други проблеми ,но сега и реших да се превърна от евентуален социопат в човешко същество...с чувства.
-Бягам от самия себе си - откровено отговорих на въпроса `и ,като гледах да спестявам подробности ,макар да знаех ,че това ще я накара да по любопитства допълнително...Винаги ставаше така ,ако дадеш прекалено детайли ,край с теб ,ако дадеш прекалено малко си подложен на разпит.
-Президент съм на огромна корпорация и съм станал огромен работохолик - добави с усмивка ,за да "замажа" ситуацията ,а след това я погледнах право в очите.
Сините ми очи се срещнаха с нейните и в този миг усетих нуждата да и кажа истината ,но такава опция беше невъзможна без да я замеся в огромна бъркотия ,от която излизаш само в ковчег.
"Ама че мрачни мисли само" - помислих си аз и реших да променя начина си на мислене. Реших да се опитам да извадя някакъв позитивизъм ,скрит дълбоко...Много дълбоко в мен.
-Лоши неща се случват всеки ден и спомените за тях ни преследват цял живот ,важното е да не забравяш и хубавите моменти ,тези за които си заслужава да живееш - гледайки я право в очите ,думите сами намериха пътя си и се изплъзнаха измежду устните ми. Все пак ,кой по-добре от мен познава лошите събития ,та самият аз бях преживял толкова много такива и бях причинил още повече. Направо си бях експерт ,може би ако фалирах трябва да си намеря работа като "създател на проблеми и лоши моменти". Да ,визитната ми картичка щеше да бъде черна с фин ,сребрист надпис - Алекзандър Анри Морс ,телефонен номер и новата ми професия. Е ,ето нещо позитивно вече поне имах план Б ,за живота си.
-Хей града е страхотен ,има невероятна природа и...Ами има хубав сладолед - на шега добавих ,за да унищожа сериозната обстановка ,все пак на кой му е притрябвало да се депресира на такъв красив плаж.

Заглавие: Re: Пещерата Чет Юни 07, 2012 4:08 pm

Погледнах го заинтересовано,когато каза,че бяга от самия себе си.Толкова ли беше лош,че го правеше?Или имаше нещо "между другото" за което не искаше да говори?По-вероятно беше второто.
-Ъм...уоу - засмях се леко изненадана аз.-Това означава,че си страшно богат и...ами разбираш си от работата - изрекох искрено аз.
Но това,което виждах пред себе си определено не беше човек,който живее само заради работата си...А и не изглеждаше високомерен каквито бяха повечето преуспели мъже.Или просто на мен така ми се струваше.
Вслушах се в думите,които изричаше и виждах много истина в тях.Не трябваше да се отдавам на лошите моменти.Това беше просто едно убийство.Психопатите бяха навсякъде по света,от тях и от съдбата не може да се избяга.Каквото ти е предначертала - това ще стане.Никой не може да избяга от нея...няма къде.
-Прав си - усмихнах се леко.-Но понякога е толкова трудно да си спомниш нещо хубаво,когато си заобиколен само и единствено от лоши случки,които разрушават живота ти.
Вече не говорех за това,че бях принудена да дойда тук...не.Все още помнех първия сериозен спор на родителите ми и обидните думи,които си казаха за неща,за които дори не подозирах,че имат значение за тях.Та те изглеждаха толкова щастливи заедно...семейство за пример...а в онзи момент сякаш всичко това се срина и ги затрупа под отломките си...и вече семейството ми не беше както преди.Точно за това не исках да кажа на майка ми,колко не искам да съм тук.Не исках да я натъжавам излишно - проблемите й бяха достатъчни и без моето мрънкане.Трябваше да се справя сама.И щях да го направя.
-За природата виждам,а сладоледа...все още не съм го опитала - засмях се леко.
Тази лека шега ми подейства наистина добре и ободряващо.Върна ми желанието за живот.Но изведнъж усмивката ми изчезна и отново угриженото ми лице се появи...за пореден път тази седмица.
-Не бягай от себе си,Алек.Ти си това,което си и...не можеш да избягаш от това...недей да се опитваш.Щом на някой не му изнася това,което си...това е лично негов проблем.Всеки от нас е различен и точно това ни прави уникални сами по себе си.Така че,недей...не бягай от себе си,защото съм сигурна,че има причина да го искаш...всеки от нас има период в който иска да избяга...просто това не може да стане.Винаги се връщаме към това,което сме.Може да го отключи случайна среща или някаква непредвидима случка...това е съдбата,която ни подсказва какви сме и че трябва да се гордеем и да сме доволни с това.Всеки от нас преживява лични драми и има проблеми,но не всеки от нас се справя с тях.А щом ги преживеем ние ставаме много по-силни отколкото сме и след това сме благодарни на тези,които са ни наранили,защото са ни направили това,което сме днес.
"Интересни разсъждения...дори за мен..." - помислих си аз.
Много пъти ми бяха казвали,че когато искам ставам за психолог,за това и всичките ми приятели споделяха тайните си с мен,защото знаеха,че са в безопасност и няма да ги кажа на никой...а същевременно ще им дам добър съвет.

Заглавие: Re: Пещерата Чет Юни 07, 2012 4:36 pm

-Парите не са много от значение ,в бизнес като моя харчиш пари ,за да спечелиш повече ,направо си е хазарт. - засмях се аз ,като в главата ми изникна образа на мъжа ,в който се превръщах когато трябваше да "съблазня" някой чиято фирма желаех да откупя или чийто продукт исках да разпространя. Да ,в тези моменти винаги бях с възможно най-скъпите си дрехи ,в възможно най-скъпия клуб или ресторант ,дошъл с колкото се може по-скъпа кола ,защото за онзи който щеше да стане моя жертва парите ми бяха всичко ,те ми поставяха етикет "УСПЕХ" и действаха като магнит за много неща ,но аз самият предпочитах обикновения живот ,предпочитах хижа в гората ,пред скъп пентхаус...Но имиджа изискваше много повече от това.
-Понякога това от което бягаме е самият страх от последствията ,които действията ни може да доведат ,ако позволим на лошата ни страна да се пробуди. Понякога просто човек има нужда да почине от самия себе си и света - отбелязах аз ,повече говорейки на себе си. Тези думи не принадлежаха на мен ,а ми бяха казани от някой...От някой ,който бях загубил и точно те ме бяха върнали към живота ,но истината беше ,че не го живеех пълноценно. Можех толкова повече от това което имах. Можех ,всъщност мога ,да създам глутница ,мога да бъда пълноценен Алфа ,но не го исках. За мен това беше проклятие. Бях роден с него ,израснах с него и убивах заради него и сега къде се намирах...Сам ,обгърнат от нищо ,със звяр затворен в мен ,готов да излезе всеки момент.
Мисълта за преобразяването ,за смърт и за миналото пробудиха чудовището ,спящо до момента и усетих как кучешките ми зъби се удължават ,а очите ми променят цвета...
Затворих очи ,стиснах устни и си представих плажа ,негативното трябваше да изчезне ,а звяра да отиде на майната си ,сега беше ред на човешкото.
Съблякох тениската си и събух обувките си ,оставяйки само по накъсаните дънки. Щом нямаше позитивни моменти и около двама ни ,нищо не пречеше сами да си ги създадем и точно това възнамерявах да направя сега. Да се забавлявам...
-Какво ще кажеш да поплуваме ,току виж създадем някой хубав момент - усмихнах се и застанах с гръб към морето и с лице към нея ,гледайки я право в очите. Този път използвах най-чаровната си и възможно най-неустоима усмивка ,а погледа ми казваше само едно нещо "Не ,не се приема за отговор!"

Заглавие: Re: Пещерата Чет Юни 07, 2012 5:07 pm

-Понякога,всъщност ни е страх от всичко друго,само не и от това от което наистина трябва да се страхуваме - изрекох тихо аз,почти на себе си и не бях сигурна дали ме е чул.
Изведнъж той започна да се съблича,а аз го погледнах изненадано.Какво по дяволите?Стриптийз ли щеше да ми прави или имаше нещо друго на ум?
"Не,че имах нещо против той да ми прави стриптийз...".Определено с неговото тяло в главата ми се заформяха не много прилични картини,но успях умело да ги избия от главата си,само с едно тръсване.Не беше точно сега момента в който да показвам тази си страна.
-Ъъ... - замълчах известно време като го гледах,докато накрая реших.Какво пък,няма да ме ухапе,я! -Съгласна съм!Наистина имам нужда от малки хубави спомени в този град! - кимнах леко.
Усмихнах се широко и искрено,и бавно започнах да събличам блузата си.
-Всъщност,освен морето и плажа,има ли друго място на което можеш да си починеш без половината град да разбере какво правиш? - подсмихнах се леко аз,докато оставях дрехата на земята.
Погледнах към морето като леко присвих очи,понеже слънцето блестеше в очите ми.

Заглавие: Re: Пещерата Чет Юни 07, 2012 5:31 pm

-Не знам ,нов съм в града - усмихнах се и за момент осъзнах ,колко глупаво беше всъщност да казвам колко е хубав града при положение ,че самият аз не го познавах. Да ,определено нямаше смисъл в нищо въртящо се в главата ми последно време ,да не говорим и за променливите ми настроения. Ето че до преди малко мислех за убийства ,а сега мислех за плуване и...сладолед. След плажа един сладолед нямаше да ми се отрази зле ,но сега ми оставаше само да се нося по течението.
Когато Катерина най-сетне се реши да се присъедини към идеалния ми план и се съблече се приближех към нея и я вдигнах на ръце. Очевидно беше ,че при мен лично пространство не съществуваше ,защото без задръжки наруших нейното и дори си позволи да я хвърля във водата ,детска ми работа.
-Не те попитах всъщност как предпочиташ да те наричам за по-кратко? - попитах я ,но истината беше ,че просто я разсейвах ,за да не вземе да реши да си отмъщава ,тогава определено щях да загазя.
Потопих се изцяло във водата и се оставих на тишината да ме погълне за един кратък миг ,все пак все някога трябваше да изляза да си поема въздух ,но точно за този момент ,тази приятна тишина ми харесваше повече от всичко. Чудех се дори как е възможно онези глупави риби ,от които се смята ,че произлиза човешкия вид ,да са се решили да излязат от водата ,че тук си беше много по-тихо и спокойно.
След няколко кратки секунди ,но в моето съзнание изглеждащи като часове се появих отново на повърхността и се загледах в момичето. Не знаех нищо за нея ,а тя не знаеше нищо за мен и все пак бяхме почти голи в усамотена пещера...Съдбата имаше странни начини да си играе със съзнанието ни ,но тази игричка определено ми харесваше.
-Единственото по спокойно място което знам е пентхаусът ми - засмях се аз ,тъй като след като го изрекох осъзнах ,че в думите имаше някакъв намек ,който бе обаче скрит дори и за мен. Освен това се почувствах изключително странно от факта ,че можех да се превръщам в чудовище ,но освен дома и гората не познавах други места в града и в общи линии като едното нищо можех да се загубя.

Заглавие: Re: Пещерата Чет Юни 07, 2012 8:21 pm

Не ми изглеждаше като някой,който е нов в град,особено след като ми сподели,какъв бизнес има,но реших да си замълча.А и честно казано,той доста добре успя да ме изненада,като в един момент бях в ръцете му,а в следващия във водата.Това определено успя да изкара всякакви други мисли от главата ми освен да му го върна.
-Ах ти... - изрекох аз,след като излязох на повърхността.-Можеш да ме наричаш както поискаш,но приятелите ми,ми викат Кат...но дори това няма да ти помогне! - заканих му се аз,секунди преди да се потопи изцяло във водата.
През главата ми за части от секундата мина една мисъл,как наистина мога да му го върна,но след това реших да не се поддавам на чак толкова лоши мисли и вместо това се разсмях.
-Ммм,това предложение ли беше,господин Морс? - подсмихнах се съвсем леко и го погледнах предизвикателно. - По-малка съм от вас,така че...мисля,че ще трябва да говорите направо,а без заобикаляне.
Честно казано,не знаех,защо изведнъж преминах на учтива форма...и защо се държах така.Понякога имах моменти в които спираше да ми пука от всички и се държах доста освободено за възрастта си и за това повечето ме мислеха за кучка.Не...аз бях най-обикновено момиче,което понякога си позволяваше прекалено много своеволия.
-Оу и между другото...си прекалено смел,щом ми се доверяваш.От къде знаеш,че не съм някоя серийна убийца,която просто си търси поредната жертва?

Заглавие: Re: Пещерата Сря Юни 13, 2012 12:07 pm

-Може пък аз да съм сериен убиец ,който търси красиво момиче за следваща жертва - усмихнах се дяволито ,а докато говорех плувай в кръг около нея. По-малка или не това не ми пречеше да я огледам и определено останах доволен от видяното. Тя бе невероятно красива ,което определено събуждаше чудовището в мен ,но не с желание да убивам ,а с друго...много по-предпочитано.
-Пък и дори да беше серийна убийца с удоволствие щях да се съглася да съм твоя жертва -приближих се до нея и застанах само на милиметри ,най-много сантиметър. Очите ми се взираха право в нейните и знаех ,че ако не овладея мислите си щях да разкрия пред едно човешко момиче какво всъщност бях...А това бе неприемливо.
И ето на ,започнах да усещам как очите ми горят ,това бе чувството което изпитвах ,когато звяра се събуждаше ,когато бялата част от окото ми ставаше черна ,а сините ми очи ,ставаха дори по-сини и започваха да блестят с особен ,но пленяващ блясък ,след това следваше усещането на болка ,когато зъбите ми започваха да се удължават...
"Дишай" - помилих ,но знаех ,че след секунди ще е твърде късно за "йога дишане" - "Или по-добре не!" -идеята влетя в съзнанието ми и точно навреме затворих очи и си поех въздух. Хванах момичето през кръста и уж на игра я потопих във водата заедно със мен. Така успях да скрия промените и да укротя чудовището.
В момента ,в който изплувахме се отделечих и се усмихнах отново дяволито.
-Е ,ще се опиташ ли да си отмъстиш или не? - този път очите ми не блестяха заради предстоящо преобразяване ,а защото онова познато ми игриво настроение се бе пробудило и официално бе превзело тялото ми...Явно това беше края на сериозната част.

Заглавие: Re: Пещерата Съб Юни 16, 2012 4:02 pm

-Успя да ме уплашиш - имитирах сякаш треперя,докато той плуваше в кръг около мен. - Почти ме накара да избягам с писък от теб.Браво,продължавай в същия дух - изрекох със сарказъм аз.
Не успях да сдържа леката си самодоволна усмивка при следващите му думи.Дори и да бях убийца,едва ли бих го убила толкова лесно...преди да се възползвам възможно най-много от него и от тялото му.Тръснах леко глава.Това трябваше да спре.Но въпреки това не отделях погледа си от неговия,който се беше взрял така в мен сякаш можеше да ме подчини на волята си...или да ме накара да избягам.Имаше нещо странно привличащо,но в същото време и плашещо,в погледа му.Сякаш в него се бореха двама човека и не се знаеше кой от тях ще надделее над тялото и разума му.
"Няма що,много умни мисли.Преувеличаваш.Трябва да е нещо свързано с новия ти страх." - укорих се на ум аз.
И тогава той ме хвана през кръста потопявайки ме отново под водата.Едва успях да осъзная какво става,за да си поема навреме въздух,който се оказа доста недостатъчен,така че веднага щом не усещах ръката му около тялото си изплувах на повърхността и си поех въздух.Потърсих го с поглед и видях,че се отдалечава и излиза.
-Има нещо...странно в теб - изрекох мислите си на глас. - И да,определено не ме познаваш щом задаваш този въпрос - засмях се аз и побързах да изляза след него.
Тялото ми леко потръпна,когато излязох от водата и задуха не толкова топъл вятър или поне на мен така ми се стори,който накара тялото ми леко да потръпне.Опитах се обаче това да остане незабележимо за него и се устремих към него.
-Само,че изобщо няма да е честно... - погледнах го непоколебимо и скръстих ръцете си пред гърдите ми. - Накрая със сигурност ще съжаляваш,че едно момиче те е победило - поклатих леко глава и направих тъжна физиономия,слагайки ръцете си върху раменете му. - Искаш ли едно момиче да те победи? - подсмихнах се и повдигнах леко вежди.

Заглавие: Re: Пещерата Съб Юни 16, 2012 6:04 pm

-Нима мислиш ,че можеш да ме победиш? - усмихнах се игриво и също като нея повдигнах вежди ,но по-скоро предизвикателно отколкото въпросително.
Лек ,хладен ветрец се появи и сякаш игриво се уви около тялото на момичето и моето. Разбира се хладния му допир не ме притесняваше ,а дори обратното харесваше ми. Тялото ми поддържаше висока температура и ми позволяваше спокойно да стоя гол на някой засипан от сняг планински връх ,например ,но за разлика от мен Кат беше човек и със сигурност усещаше хладния допир ,въпросът бе че картинката която се озова в съзнанието ми ,като идея как да се стопли бе напълно неуместна...
"Ти си пълен перверзник" - обади се гласчето в главата ми и подпомогна за избистрянето на картинката ,която можех да опиша най-ясно с три думи. Аз.Тя.Пентхаусът ми.
Все така игривата усмивка се появи отново на лицето ми ,а перверзният и предизвикателен блясък в очите ми.
-Каква е играта в която мислиш ,че можеш да ме победиш? - скъсих дистанцията между мен и нея ,достатъчно че да усещам дъха и върху кожата си. Не дишаше учестено ,което означаваше ,че не е притеснена ,а това бе до някаква степен учудващо имайки се предвид ,че повечето хора ги бе страх от мен.
-Нямаш си на идея колко съм странен - Наведох се дори по-близо до нея. Кожата ,телата ни ,се допираха на повече от едно места. Едновременно небрежно ,но и със скрита страст или желание. Лицето ми се допря до нейното ,устните ми докоснаха нежно ухото `и ,и думите излязоха през устните ми като нежен шепот.
А след това дистанцията между нас стана нулева. Приближих я плътно до себе си ,отново хващайки я през кръста и устните ми докоснаха нейните в нежна и кратка целувка ,включваща само допир да моите и нейните устни.
Отдръпнах се ,отстъпих назад и я погледнах право в очите.
-Какви са правилата на играта? - Все същата игрива усмивка се настани на лицето ми.

Заглавие: Re: Пещерата Съб Юни 16, 2012 7:19 pm

"О да,определено мога да те победя." - помислих си със задоволство аз,но не го изрекох на глас.Вместо това продължавах да му се усмихвам леко и невинно.Всъщност наистина вярвах в това,което мислех за разлика от другите момичета.Да,самоуверена съм,но това е защото знам какво мога и знам как да постигна желанията си.И да,определено мога да подчинявам мъжете с красотата си.
С него определено нямаше да е различно и ако ми пукаше щях да си помисля,че съм мръсница щом си позволявам да се държа толкова разкрепостено с мъж,който беше по-голям от мен,но видимо привлечен.А и той не правеше нищо,за да ме отблъсне...даже напротив.Всичко в него показваше,че изобщо не мисли да прави нещо подобно.Погледа му,усмивката му...всичко това само засилваше тезата ми.
-Тази,която мога да играя най-добре - изрекох съвсем тихо аз и навлажних устните си с език.
Погледа ми бавно се плъзна по гърдите му,нагоре към устните и най-накрая се спря на очите му.Погледнах го непоколебимо докато постепенно усмивката се стопяваше от устните ми.Когато ми каза,че съм нямала и на идея колко може да е странен,ъгълчетата на устните ми съвсем леко трепнаха като едва се сдържах,за да не се разсмея.И не го направих.Вместо това се съсредоточих към това,че той все повече и повече се приближаваше към мен и вече можех да усетя как телата ни се допират.Докато усещах устните му върху ухото си,честно казано не знаех какво да мисля освен,че този град не е чак толкова лош за какъвто го мисля.Дори успя да ме изненада.
Леко,но самоуверено ръцете ми се плъзнаха по гърдите му,продължавайки нагоре където ги сключих зад врата му,секунди преди да усетя устните му върху своите.Целувката беше толкова нежна,че след като приключи имах чувството,че сякаш никога не е и започвала.Какво правеше той?Сякаш го беше страх,че ще се счупя...Не бях толкова лесно чуплива...
Отдръпнах ръцете си,когато той отстъпи назад само,за да чуя следващите му думи.
-Много са прости - повдигнах леко рамене. -Първо правило - не се дръж с мен сякаш ще се счупя.Няма,бъди спокоен.Второ правило...бъди по-настоятелен.Например,ето така...
Щом изрекох това се приближих към него и обвих ръцете си около врата му,целувайки го страстно и продължително.А когато целувката свърши,отдръпнах главата си и леко прехапах долната си устна.
-И третото правило е...да ми покажеш колко точно странен можеш да си.Това всъщност не е правило,но... - подсмихнах се леко. - Е?Ще можеш ли да ги изпълниш?

Заглавие: Re: Пещерата Нед Юни 17, 2012 8:00 am

За миг звяра в мен се изкуши от даденото предложение. Всъщност Кат го бе изрекла повече като заповед и това само пробуди допълнително свирепия убиец скрит дълбоко в мен. Да ,определено се изкушавах да и покажа какво всъщност бях аз ,но извратеното съзнание на свирепия звяр приемаше предизвикателството ,като начин да поиграе с момичето ,тоест искаше да я накара да се чуди какво всъщност съм аз без да и показва.
Усмихнах се.
Играта ми харесваше ,беше точно мой стил и поради тази причина бях готов да играя ,но по моите собствени правила ,а това означаваше бе никакви правила.
-Сама трябва да прецениш колко съм странен. - казах като се отдръпнах от нея с една или може би две крачки ,достатъчно за да я виждам в цял ръст и тя мен. Огледах я от глава до пети ,всеки сантиметър ,без да пропускам нито един детайл. И ето на съзнанието ми започна да си играе игрички с мен ,да ми поднася картинки достойни за еротичния жанр и то какви картинки само...Изкушения.
Приближих се. Една крачка. Две крачки. Ето на вече бях отново до нея. Тяло до тяло. Само милиметри разлика. Искаше страст щеше да я получи.
Ръцете ми обвиха талията `и ,и само след миг се озовахме легнали ,аз върху купът захвърлени от нас дрехи ,тя върху мен. С едно бързо движение се погрижих аз да съм над нея и ето на очите ни отново се срещнаха и двата чифта изпълнени с игрив блясък...Да ,тази игра се харесваше и на двама ни...
Целунах я ,като в началото бе лека ,нежна целувка ,само за да я подразня ,а после...После вече се включи страстта. Край с криенето `и. Въобще не ми пукаше за разликата във възраст или във видовете ни ,сега ни свързваше едно важно нещо и двамата бяхме готови да играем тази игра.
Да ,целувката определено прерастна в нещо много по-страсттно. От нежен допир ,се превърна в много повече. Леко разтворих устните `и ,и езиците ни затанцуваха страстен танц ,а едната ми ръка изучаваше талията на момичето и нежната кожа на гърба `и.
Но изведнъж спрях и сините ми очи ,изпълнени вече с нечовешки блясък се срещнаха с нейните. Чудовището в мен се пробуждаше ,но и се наслаждаваше колкото и мен самия ,затова не показваше истинското ми лице.
Целунах я отново ,все така страстно ,а след това се отдръпнах и се изправих.
-Не мисля ,че тази игра има правила - с игрива усмивка се обърнах отново към момичето.